ЕКО НЕВРОКОП

Това, което на нас ни изглежда необяснимо – например способноста на някои риби да живеят на 8 километра дълбочина – за определени животни е начин на живот. „Тази среда не е враждебна към тях, то е все едно ние да се намираме в хола си“, казва Матю Савока, морски изследовател към Stanford University’s Hopkins Marine Station в Монтерей.

Макар океаните да са се променяли с времето, например когато Земята е минавала през различни ледникови периоди, тези промени са се случвали постепенно и видовете са еволюирали така, че да могат да се справят.

„Но хората вредят на океана в световен мащаб – без значение дали става въпрос за прекомерен риболов или замърсяване с пластмаса – и го правят с много бързи темпове“, казва Савока. „Това е една непрекъсната атака.“

При много животни еволюцията просто не може да смогне с предизвикваните от човека промени. Пластмаса, прекомерен риболов, окисляване и топли води, наред с други неща, са превърнали океана в по-враждебна среда за живот.

Дълголетните видове като албатроси и сини китове еволюират бавно – отнема им хилядолетия. Но пластмасата съществува едва от 60 години, колкото трае живота на един от тези видове. За тях  може да са нужни 60 000 години да се адаптират, казва Савока. Океанът се е превърнал в минно поле от пластмаса.

Безспирният риболов, като например ловът на треска и китове в Северния Атлантически океан води след себе си последици за цялата екосистема и хранителни вериги.

„Изловили сме 95% от китовете за по-малко от 100 години, което е и най-бързата загуба на биомаса в историята“, казва Савока. „Хората са се превърнали в такива машини за убиване, че могат да заличат цели видове за кратко време.“

Източник: https://www.nationalgeographic.bg