Новини

Да печелим от отпадъците


26-09-2018




Отпадъците настъпват и са навсякъде около нас - в градовете, в парка, в планината... а това увеличава отговорността ни пред тези, които идват след нас. Вярно -  през последните пет години се наблюдава увеличение на дела на рециклираните отпадъци, но предстои още много работа за разчистването на околната среда. Добрата новина е, че се увеличават отпадъците, които домакинства и фирми в България хвърлят в цветните контейнери, отбелязват работещите в този  бранш. През 2016 г. например компаниите за разделно събиране са отчели 187 хил. т събрани опаковки, което е с над 3% повече от количествата, обрани през 2015-а. През миналата година пък в България са рециклирани 240 712 т отпадъци  (по данни на Министерството на околната среда и водите). В момента в страната работят пет оползотворяващи организации, които събират и преработват разделно изхвърлените опаковки. 

Водеща по пазарен дял у нас през миналата година е "Екопак България" с 42%, отчетоха от дружеството. Компанията разшири обхвата си през 2017 г., като сключи договори с 22 нови общини и в момента управлява системите за разделно събиране на отпадъци в 83 общини с население от 2.5 млн. жители, обяви изпълнителният директор на фирмата Тодор Бургуджиев.

На следващо място по пазарен дял са "Екобулпак" АД (30%, 76 071 т  преработени отпадъци през миналата година), "Булекопак" АД (14%, 35 116 т), "Екоколект" АД (12%, 28 741 т), "Екопартнърс" АД (2%, 4572 тона). 

От българските градове най-дисциплинирани по отношение на разделното събиране са гражданите на Бургас. В София положението не е особено добро, но малко по-малко манталитетът се променя, а и младите хора мислят повече за природата. В столицата обаче проблемът с изземането на боклука от цветните кофи  е най-сериозен. Продължават проблемите с клошарите - чупенето и паленето на кофите. Това се случва и заради новата практика в някои градове част от контейнерите да се заключват, което не се харесва на тези хора, препитаващи се по един или друг начин от боклука.  Около 4-5 хил. души събират отпадъци от сивите и цветните контейнери на дребно и ги връщат в пунктовете за вторични суровини срещу заплащане в София, според  оценката на съответните звена в  Столичната община. Около 60% от рециклираните отпадъци в града са предадени именно от т.нар. дребните събирачи, повечето от които са бездомници, и това е  начинът им за препитание. Но не бива и да се сърдим на тези хора. Според неправителствената организация "За Земята" тези, които ровят по кофите за боклук, всъщност "обработват" приблизително 50% от отпадъка в Столичната община. В тази група обикновено попадат хора от общности с ниски доходи.

Не бива обаче да пропускаме и другата тенденция - повече са и пуснатите на пазара опаковки, което е в синхрон с ръста на икономиката. За последните пет години производителите намаляват все повече теглото им - например бутилките за минерална вода са два пъти по-леки, отбелязва Тодор Бургуджиев.

От "Екопак България" се обявиха против подготвяната депозитна система за събиране на отпадъците. Българите не били  готови за нея. Тя работела само в  страни с малобройно  и дисциплинирано население, с големи търговски вериги - като Швейцария, макар че се прилага също и във Франция, и в Германия. При държави  като България - с множество малки квартални магазини, тази система не би проработила. Къде ще се поставят например вендинг машините?

Рециклирането е спасението от боклуците, които депонираме някъде далеч от очите и издигаме планини от този остатъчен продукт на цивилизацията. Изхвърлени на сметище, някои материали се разграждат стотици години, а при други изобщо не се случва. А рециклирането спестява ресурси, забавя глобалното затопляне и намалява щетите, които индустрия причинява върху природата, създава и допълнителна заетост. Производството на стоки от рециклирани материали (вторична суровина) вместо от новодобити материали (първична суровина) създава повече възможности в икономически план. 

В някои случаи фирмата, която рециклира, приема балирана суровина и я обработва, като по-късно да я продава на някой производител. По-често обаче рециклаторът е и производител и използва обработената суровина за своите изделия, които достигат до крайния потребител. Що се отнася до битовите отпадъци, в България се рециклират основно стъкло, метал, хартия/картон и пластмаси.

Рециклиращата ни индустрия е най-добре развита на Балканите, според специалистите на "Екопак". Например по отношение на преработката на стъкло в България има три завода с капацитет за 350 хил. т, в сравнение с Румъния и Гърция, където има по един, а Сърбия и Македония нямат такива мощности. Страната ни разполага и със завод за рециклиране на хартия - най-големия на Балканите, с капацитет от 100 хил. тона. В България има 34 предприятия, които могат да преработват опаковки от различни видове пластмаса. Два пък са заводите за рециклиране на опаковки от стомана и алуминий. 

Но за да продължи да работи рециклиращата индустрия, е необходимо да се повиши количеството на събираните суровини, оплакват се от бранша. Когато неговото количество е недостатъчно  на територията на страната, се налага да се  внася,  най-често от съседни държави като Гърция, Сърбия, Румъния.

Промяната на съзнанието и формирането на отговорно отношение на гражданите да събират и изхвърлят разделно отпадъците е пътят страната ни да бъде по-чиста. Системата е готова и работи. Единственото, което липсва, е масовото участие на хората в нея. А то може би ще се случи, ако се приложи комбинация от поощрения и санкции, които към момента не функционират. Например  за физически лица, които изхвърлят годни за рециклиране  отпадъци в "сивите контейнери" за смесени битови отпадъци или поставят неподходящи материали в "цветните контейнери" за рециклиране, има глоби между 150 и 500 лева. При повторно нарушение се налага глоба в двоен размер. 

От друга страна, рециклирането има смисъл за всеки  българин и от чисто финансова гледна точка. Според закона всеки производител включват такса "рециклиране" към цената на крайния продукт. Тоест  с купуването на стока  се заплаща  за оползотворяването на опаковката. В същото време гражданинът  плаща  и такса смет, която към момента няма връзка с количеството "произведен" боклук. Очаква се това да се промени - може би  през 2019 година. А от тези размисли излиза, че ако изхвърляте рециклируемите си отпадъци в смесения контейнер, вместо в цветния, ще платите два пъти за един и същ отпадък.